Начало Новини България Наблюдения върху руската пропаганда

Наблюдения върху руската пропаганда

209

Преди четири дена Русия направи нещо наглед нормално и човешко: обяви, че праща помощи за най-засегнатата от епидемията страна в Европа – Италия.

След два дни Фейсбук избухна: накъдето и да се обърна русофил след русофила бълваше постинги по темата с триумфален тон, как видите ли Европа изоставила Италия, но Русия не я е забравила, защото Путин мъдро мисли за всичко и го е грижа за всеки.

Минаха още два дена и като по махване на палка на диригент, същите източници започнаха да бълват статии, как в Италия руската помощ се посреща с масова радост и възторг и как там се надига вълна за излизане от ЕС. Ако четеш всичките тия пропагандни дивотии, ще си помислиш, че аха, аха и италианците са поискали референдум за влизане в Руската федерация…

Паметливите ще си спомнят, че това вече сме го минавали. Същото беше когато финансовата криза удари Кипър (там се преекспонира един банер, в който някаква заблудена или платена, а може би и двете, суша беше написала, че разчитат на Русия да ги спаси). А помните ли ентусиазма им, че Гърция ще напусне ЕС, по време на идването на власт на правителството на Ципрас и злощастния му референдум…

Мълчанието обаче беше пълно, когато пак същото гръцко правителство изгони руски дипломати за шпионаж и пропаганда сред църквата.

Никой от тия кресльовци не се постара да обърне внимание на помощта, която оказа и оказва ЕС. А да напомня, че тя е пряка, чрез редица финансови пакети за отделните правителства и косвена. От една страна ЕС не протестира и не санкционира затварянето на граници за частни пътувания, от друга разхлаби финансовата рамка на националните бюджети, за да могат те да акумулират дефицити над договорените между страните-членки. Пропусна се и нещо много важно: ЕС активно посредничи и предложи решения, приемливи за всички свои членове, за запазването на отворени гранични коридори между тях за преминаването на стоки и търговски трафик. Представете си само какъв би бил хаосът, който щеше да обхване Европа, ако ги нямаше механизмите на Общността за договаряне и решаване на проблемите в тази ситуация!

Русофилските петоколонници тоже усложливо забравиха, че миналото лято, когато бяха пожарите в Сибир, Европа прати помощ в оборудване и жива сила на руснаците, за да се справят с тях. Не се пише нищо, че Путин тихомълком стана пожизнен диктатор, че нефтът се срина на цени, на които скоро руската икономика ще забуксува съвсем и че това започна с главоломното падане на стойността на рублата.

Цялата тази преднамерена амнезия ме накара да се замисля как функционира машината на руската пропаганда в кибер-войната, която тя води срещу Европа.

Очевидно е, че в Москва има център, който си избира събитие, върху което да фокусира общественото внимание. Той оформя опорните точки и ги спуска на „творческия екип“ под него. Те натракват няколко хиляди статии и снимки с коментар, които пускат на няколко стотин или хиляди сайта, повечето от които са или фейкове или откровенно про-руски.

От там надолу разпространението попада в ръцете на отделни личности, които едно време Владимир Илич Ленин бе нарекъл „полезни идиоти“ (определението му за западни интелектуалци симпатизиращи на Октомврийската революция) .

В съвременния случай обаче те се делят на „полезни полуидиоти“ и на „полезни пълни идиоти“ (модификацията на определението е на автора).

„Полезните полуидиоти“ са хора с интелектуални претенции, с някакъв статут в обществото, в което се подвизават. Тяхната роля е да коментират и анализират „новините“ от Центъра. Те мъдруват по тях, подмятат съмнения дали сме разбрали за какво става дума, надсмиват се над демокрацията и иронизират ценностната ни система. Очевидно е, че тази услуга е платена, защото се прави фино и някак си „интелектуално“, без уж пряко да ангажира авторите ѝ с руската страна. За това е и „полу“ в категорията им.

Друга работа са „полезните пълни идиоти“. На тях никой не им плаща нищо.

Те вярват.

И за това по напълно идиотски начин препечатват и горещо бранят, спуснатото от Центъра. Те не пестят обидите си за опонентите и с пролетарски устрем влизат в дискусии, където най-често са в положението на този дето иска да му се дадат доводи защо Земята да не е плоска, а когато това се прави, ги отричат с пяна на уста.

Профилът на „полезните пълни идиоти“ е разнообразен. Те или са нещастници захвърлени през борда от бурно развиващата се епоха, които са били някой и нещо при миналия режим, а сега са смачкани от живота и поради което объркани. Или, най-предпочитаните, са сънародници живеещи в развити западни страни. Такъв екземпляр да ти каже, че там е зле, а Матушката е права, звучи някак си по-достоверно и истинско…

Целите?

Целите на руските служби са ясни. На ченгеджийски език това се нарича „да се създава фон“.

Надеждата е постепенно този фон да формира резонанс в съзнанието на колебливите и по-аполитични граждани и така да се формира общност, която да приема всичко идващо от Москва като манна небесна, но да се отнася с недоверие към ценностите на нашето европейско общество. Такава игра иска години, за да бъде развита, но пък Путин се е нагласил да управлява до края на живота си, а той като всеки самозабравил се диктатор, счита времето за подвластно нему.

Въпросът както винаги е какво правим ние?

Далеч съм от мисълта да се репресират „полезните полуидиоти“ и „полезните пълни идиоти“. Първите ще приемат мъченически образ, с който ще се гордеят, вторите ще се изкарат жертви на класовата борба, ще се озлобят и маргинализират още повече.

Естествено и едните, и другите трябва да се помнят.

Един истински комунист, Мао, казваше: „Винаги прощавай на враговете си, но никога не забравяй техните имена“, направихме го веднъж с апарата и службите след 1989 година и още не сме се оправили.

Решението е по-комплексно и то е да се впрегне ресурсът на влиянието на правителствата сред социалните медии, за да се идентифицират сайтове и хора разпространяващи пропогандни материали и просто да не се допускат да се появяват там. Това се случва и днес: само постнете във Фейсбук снимка на Хитлер и ще видите как филтър не само няма да я пусне, но и ще ви се накара и заплаши с наказание. Има работа и за службите, които не е лошо да проследят плащанията на мекеретата, които си изкарват хляба с тази дейност. Разузнаванията имат опит в подобни операции, защото прането на пари се следи доста стриктно. Пак те няма да е лошо да впрегнат ресурс в отвръщането на удара с удар. Едно време радиа като „BBC London“, „Voice of America“ и „Free Europe“ свършиха не малко, за да бъдат осведомени хората от другата страна на Стената. Днес каналите на информация са нови като форма, но същите като аудитория.

Накратко: пропагандната война от руска страна се усилва. Време е за действие и от наша!

из българския нет