Начало Новини История На днешния ден през 1876 г. във Велико Търново е обесен Бачо...

На днешния ден през 1876 г. във Велико Търново е обесен Бачо Киро

156

144 години от смъртта на големия български революционер Бачо Киро отбелязваме днес. Той е обесен във Велико Търново след потушаването на Априлското въстание.

Бачо Киро е роден в с. Горни турчета (дн. гр. Бяла черква), Павликенско, в бедното семейство на Петър Филев Занев и Цона Добрева.

След смъртта на баща си, 6-годишен, е принуден да работи, за да помага на семейството си. През 1847 г. учи четмо и писмо в Батошевския манастир, а след напускането на манастира продължава да се самообразова. След 1852 г. учителства в търновските села Коювци (дн. Коевци), Мусина, Михалци, Вишовград.

Завръща се в родното си място, където преподава до гибелта си през 1876 г., с прекъсване през 1871 г. С упоритост и много самообразование израства като авторитетен възрожденски просветител, уважаван както от българското, така и от турското население. Въвежда взаимоучителния метод, таблиците за обучение и „Рибния буквар“. Набляга върху патриотичното възпитание на учениците, прави опит да превърне отбелязването на празника на славянските просветители в традиция. Пише стихове, посветени на съдбата на поробена България, и призовава към бунт и свобода.

В родното си село учредява първото селско читалище в България – „Селска любов“ (1869), пак там основава първия селски читалищен и училищен театър в България (1870). Пише дописки във в. „Македония“ (1870 – 1871).

Включва се активно в борбата за църковна независимост, поради което двукратно е затварян от турските власти – през 1861 г. и 1864 г., когато повежда населението и със сопи прогонва търновския гръцки владика Григорий.

Посветен в тайните на революционното движение от отец Матей Преображенски, познат и приятел с видни дейци на Вътрешната революционна организация (ВРО).

Избран за председател на създадения в началото на 1872 г. Бялочерковски частен революционен комитет, сред чиито основатели са отец Матей Преображенски и Ангел Кънчев. Той е един от главните организатори на въстанието в Търновския революционен окръг.

Когато Гюргевският комитет в Румъния взима решение за въстание в България (пролетта на 1876 г.), заедно със свои съмишленици сформира в Бяла черква чета от повече от 100 души. В сборния пункт в с. Мусина е организирана по-голяма чета под общата команда на поп Харитон Халачев. Бачо Киро е избран за член на щаба. Участва в битката с войската на генерал Фазлъ паша през м. май 1876 г. в Дряновския манастир.

След разгрома на четата и опожаряването на манастира, успява да избяга и известно време се укрива в колибата на лозето си, но е предаден и заловен. Закаран във Велико Търново, той е осъден на смърт чрез обесване.

Пословично е достойното му и смело държане пред турския съд. Обесен е заедно с Иван Семерджиев. Името му фигурира върху Паметника на загиналите за освобождението от турско робство.