Има една стара индийска поговорка: „Не съди ближния си, ако не си ходил поне две седмици с обувките му.“
Представете си, че сте в „житейските обувки“ на Александър Алексиев. Той е млад и интелигентен мъж на 23 години, но от 20 юли 2011 г., не може да ползва своите обувки. Преди две години катастрофира и е приет по спешност във Великотърновската болница с диагноза счупени 7-ми и 8-ми гръдни прешлени и притиснат гръбначен мозък. Веднага претърпява операция за поставяне на гръбна титаниева стабилизация, която е скъпа и не се поема от здравната каса. От тогава прекарва дълги месеци обездвижен между четирите стени на скромната им къща в гр. Бяла Черква. В един миг житейската му съдба се преобръща от може, в не може: не може да продължи да учи любимата си специалност „Компютърни системи и технологии„ в Русенски университет “Ангел Кънчев“ – Русе, не може да ходи на работа за да издържа себе си и да помага на семейството си, не може да води активен социален живот, не може да излиза и да се радва на слънцето и НЕ МОЖЕ ДА ОБУВА И ПОЛЗВА ОБУВКИТЕ СИ. Негова опора стават майка му и неговата трудно движеща се баба. Няма и мъжко рамо за подкрепа, защото на 14 години баща му умира от рак. Има по-голяма сестра, но и тя трудно оцелява със своето семейство в гр. Варна.
През последните две години Александър се среща с много лекари – специалисти в тази област и прогнозата им е една – той може да проходи, но за това се изисква много борба и много финансови средства. До сега лечението му в Болница Токуда, Националният Институт за Интегративна Медицина „Св. Йоан Рилски“ гр. София и непрекъснатата рехабилитация в къщи са били заплащани с финансови средства на семейството и на местни дарители.
Всички приятели на Сашко го познават като изключително отговорен, честен и борбен като натура. От години го е доказал, заемайки мястото на баща си в семейството. Катастрофата преобръща живота му, но не сломява духа му и силата му за живот. Той взема решение да се лекува в чужбина,за да постигне по-добро възстановяване на състоянието си. Вече има положителни отговори от клиника в Гърция за нов метод на присаждане на стволови клетки, но сумата от 20,000 евро е непосилна за неговото семейство.
Всеки, който мислено обуе “житейските обувки“ на Александър ще почувства неподвижността и безпомощността им, не моженето им да се движат на никъде – в стая, в двор, по пътека, сред природата, към хората… Шокиращо и ужасно е, нали?!
Нека предадем посланието за финансова помощ от човек на човек и Сашко разбере, че не е сам, че изправянето на крака и всяка стъпка, която ще направи си струва, че всяка усмивка, която ще се ражда на лицето му е искрица от нашата човешка съпричастност.
За връзка с Александър, моля позвънете на: +359–88–360–5624.
