Поредният осми проект за извеждане на учениците от 10-ти и 11-ти клас на работна практика в някоя европейска държава през лятната ваканция стартира в павликенската ПГАТ „Цанко Церковски“. Директорката на гимназията Надежда Иванова направи сметка, че откакто са започнали да работят по проекти към европейската програма „Леонардо да Винчи“ през 2006-та година, досега са спечелили финансиране за един учителски и 7 ученически проекта. По тях вече са били на практика в реална работна среда 120 ученици от специалностите „Механизация на селското стопанство“, „Селски туризъм“, „Цветарство“, „Ловно и горско стопанство“ в градовете Кемниц (Германия), Виена (Австрия), Валенсия (Испания), практикували са и в Италия. Това лято в средата на юли още 20 ученици от специалността селски туризъм ще заминат за Сполето, Италия. Общата стойност на реализираните досега проекти в това училище е 376 730 евро. Финансирането е такова, че дава възможност на децата напълно безплатно да пребивават в съответната европейска страна и изпълняват основните дейности, предвидени в съответния проект, в продължение на две или три седмици. Дори им се осигуряват и джобни пари, разказа директор Иванова. Сред кандидатите се подбират ученици с най-добър успех от миналата година и последния срок на текущата учебна година, те трябва да са без провинения, да участват активно в ученическия живот на гимназията. Да имат добри оценки и по съответната професионална дисциплина, която изучават в своето училище. Не на последно място са и техните езикови знания – в училището се изучава като първи западен език английски, за втори западен учениците имат възможност да изберат немски или испански.
„Ползата от участието на нашите ученици в тези европейски летни практики е много голяма”, разказа Надежда Иванова. Там те имат възможност в реална работна среда да се запознаят с нова техника и нови технологии, да вкусят от европейската култура във всяко едно отношение. Например във Валенсия през миналото лято младежите са били разпределени от испанските домакини по проекта на работа в девет хотела. Всяка група си е имала свой ментор, който им поставя задачи за деня, дава им указания и следи за изпълнението непрекъснато. Учениците са били от специалността „Селски туризъм“ и са имали прекрасната възможност да видят и реално да участват в посрещането на гости в тези хотели. Минали са през кухнята, участвали са в сервирането, в камериерството. „Това е една прекрасна школа за тях, ако решат вбъдеще да си развият свой частен бизнес“, коментира Надежда Иванова. Като начало тя вече си дава отговор защо повечето техни завършващи ученици кандидатстват висше икономика не в Свищов, а във Варна. „Варна е град с много хотели и на базата на придобития вече опит през летните практики в Европа нашите ученици знаят как и защо да кандидатстват за работа във варненските хотели и да си докарват доходи по време на следването си. Дори и тази само полза никак не е малка”, казва още павликенската директорка. В Италия павликенските ученици от съответната специалност са имали възможност да готвят местни блюда, да отглеждат зеленчуци и животни. В Австрия бъдещите наши специалисти по лов и горско стопанство са участвали в залесяване, в прочистване на горски терени, проправяне на горски пътеки и т.н.
„Младите хора са много чувствителни, те бързо усещат разликите и реагират на различията. Правят им впечатление чистите и добре подредени европейски градове и с радост виждаме как самите те почват да стават по-старателни в поведението си като туристи. Много се впечатлиха и от дисциплината, която се изискваше от тях в испанските хотели. Работният им ден беше от 6 часа и през този период те нямаха право да се разсейват, да се шляят по коридорите на хотелите без работа или да почиват дълго. Менторите им накрая направиха критичен анализ на работата на всеки един от тях. Но имаме и с какво да се похвалим – в Германия нашите ученици от специалността механизация изумиха домакините с уменията си да управляват добре селскостопанска техника. От другите специалности имаме поканени от фирмите домакини вече пет ученици да отидат при тях на работа, след като завършат нашето училище.”
„Никой не ни задължава да работим по тези проекти, дори ще ни е много по-лесно и спокойно без тях”, казва Надежда Иванова и посочва дебелите папки с разработена документация по всеки един от тях. На всички вече е ясно, че Европа не отпуска пари без изрядна документация, без изрядна отчетност за всяко похарчено евро. Отделно колко голяма е отговорността на всеки учител, съпровождащ групата, при пътуванията и целия престой на учениците в чужбина. Но пък резултатите си струват труда, а ползата за учениците е голяма, смята директорката на павликенската професионална гимназия. Ако има нещо, за което да съжалява Надежда Иванова, е, че нашите млади хора са погрешно, според нея, насочени още от семействата си масово към висшето образование. Завършват висше и след това често остават без професионална реализация, само с изхарчени големи суми на родителите си. Не използват докрай всички възможности на професионалната подготовка, която получават в своето училище, за развиване на свой собствен бизнес по-късно. Липсва им самостоятелност на мисленето и житейската реализация, която училището се опитва да развие, но не може напълно без подкрепата на семействата на младите хора. Но това е въпрос и на национална психика. Докато в западноевропейските страни професионалната подготовка е на много по-голяма почит и много широко разпространена.
