Днес отбелязваме паметта на св. Четиридесет мъченици, които не се подлъгаха от идолската измама и последваха Христа и дадоха живота си за вярата.
У нас паметта на мъчениците е особено почитана. Известна е църквата построена в тяхна чест по времето на българския цар Иван Асен II върху по-малка църква вероятно посветена на Богородица, в чест на голямата му победа в Битката при Клокотница на 9 март 1230 г. Предлагаме ви десет любопитни факта за църквата на светите мъченици.
1. В църквата има колона с надпис поставена от цар Иван Асен II
След победата си над епирският владетел Теодор Комнин, който през 1230 г. нахува в българските предели, цар Иван Асен II поставя колона с паметен надпис като вечен спомен от клокотнишката битка. В текста царят разказва за победите си, за които отдава единствено слава на Бог, който му е помогнал да ги извоюва. В църквата има още две колони, които разказват за победите на хановете Крум и Омуртаг.
2. Пази телата на двама български царе и мощите на десетки светии
При археологически проучвания проведени в манастирския комплекс са разкрити гробовете на редица видни личности от Средновековието. На-голям сред тях буди този на българския цар Калоян, починал при обсадата на Солун през 1207 г. След смъртта му българските войски пренасят тържествено тялото на владетеля в столицата, където той е погребан с държавни почести. Предполага се, че в църквата е бил гробът и на друг от най-великите български царе – този на Иван Асен ІІ. В църквата “Св. 40 мъченици” са се пазели мощите на св. Иларион Мъгленски. Тук е бил погребан и видния и многопочитан светец св. Сава Сръбски, който създава самостойната Сръбска архиепископия (1219 г.). На връщане от дипломатическа мисия в Светите места на Близкия изток той гостува на българския цар Иван Асен ІІ. Тук го застига и смъртта му на 14 януари 1236 г. Погребан е в църквата “Св. 40 мъченици”. Впоследствие мощите му са пренесени в Сърбия, но гробът му продължава и след това да е обект на поклонничество.
3. Църквата е била подарена на българската войска
След Освобождението църквата „Св. 40 мъченици“ се превръща като символ на предишната славна българска армия и логично в първите дни след Освобождението църквата е била дарена на българската войска. По този начин си пакзва, че вече освободената Санстефанска България и новата ни армия са пълноправните наседници на Второто българско царство и войската му. Тъй като става гарнизонна църква, за „Св. 40 мъченици“ започва да се грижи настоятелство от представители на квартируващите в града части Седма, Осма и Девета пехотна дружина. После стопанин на църквата е Осемнадесети пехотен Етърски полк. В нея новият набор от Търновския гарнизон полага клетва, войниците приемат причастие в неделен ден, а на 6 май в чест на кавалерите на ордена „За храброст“ се отслужва молебен.
4. В нея е провъзгласена независимостта на България
Великотърновският храм е бил свидетел на славни събития от най-новата ни история. В него са отслужвани тържествени литургии и молебени по случай откриването на Учредителното събрание (10 февруари 1879 г.), избирането на Александър Батенберг за български княз (27 юли 1879 г.), избирането на Фердинанд за български княз (2 август 1897 г.). Но безспорно най-важното събитие от най-новата ни история, което става тук, е провъзгласяването на независимостта. Сутринта на 22 септември 1908 г. влакът с официалните лица спира на гаричката „Трапезица“, но слиза само княз Фердинанд. Пеш той отива до „Св. 40 мъченици“, където го очакват целият търновски гарнизон, военната музика, градското свещенство и много граждани. Пристигат файтоните и с останалите официални лица, които слизат на централната търновска гара. В храма се отслужва благодарствен молебен, след което пред смълчаното множество княз Фердинанд прочита манифеста, с който обявява България за независима държава.
5. За малко да я разруши земетресение
При катастрофално земетресение на 1 юни 1913 г. църквата е полуразрушена. В резултат от това и от войните, които води по това време страната, Търновският гарнизон има все по-малка възможност да стопанисва ефективно „Св. 40 мъченици“. По силата на Закона за старините тя преминава под ведомството на Народния археологически музей в София.
Автор: Ангел Карадаков
