За истинската цел на руско-турската война от 1877-78 г., чийто край, скрепен със Светистефанския предварителен договор, напълно непонятно защо, служи за национален празник на днешна България:
„Нашето пряко задължение е да следим стриктно за вътрешното развитие и за протичането на нещата в България и така да предпазим страната от глупави последици. Вие говорите, че не сме воювали срещу турците заради някакъв си принц Батенберг? Аз съм съвършено съгласен с това, но още по-малко сме воювали заради българите, заради някакви си там Петко, Драган или Стоян.
Под секрет ще ви кажа, че не е било заради каквито и да са „братушки”.
Нашата задача беше да прочистим пътя на Балканите до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа с едно лице, избрано от нас, а не с уличната тълпа, която българите наричат Народно събрание.
И това е мислимо само когато в българското княжество бъде установен най-малкото траен руски протекторат… Да се застави българското Народно събрание да приеме оставката на принц Батенберг и да се провъзгласи протекторат, т.е. България да бъде призната за Велико Княжество и Господарят Император да приеме титлата Балкански….”
Това е част от писмо на А. А. Мелников – заместник-директор на Азиатския департамент към Министерството на външните работи на Руската империя до руския консул в Русчук, публикувано в документалната книга на Димитър Петков „Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-Дунавска област в България“, съдържаща документи от секретните архиви на руските консулства в Русе, София, Пловдив, Букурещ и Цариград и издадена в София през 1892 г.
Днес, 3-ти март, Петко, Драган или Стоян екзалтирано празнуват своето „освобождение“, развявайки, наред с българския, и флага на днешна путинска Русия, който няма нищо общо с черно-жълто-белия флаг на Руската империя, спечелила тази война.
Тъжно. Много тъжно.
На карикатурата: Екатерина II – вдъхновителката на геополитическата идея-фикс за завземането на Константинопол.