Ромен Гари (псевдоним на Роман Кацев) е френски писател от руско-еврейски произход, роден в град Вилнюс, Литва. Литературен мистификатор, кинорежисьор, военен. Той е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда “Гонкур” – през 1956 г. под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път 1975 г. като Емил Ажар. Гари има пълен с драматични събития живот. След неуспешен брак и още един опит за самоубийство, той слага край на живота си сам, на 2 декември 1980 г. на 66 години в Париж.
Неговите по-известни романи са “Сияние на жена”, “Зарядът на душата”, “Лейди Л.”, “Обещанието на зората”, “Големият дрешник”, “Лиричните клоуни”, а “Животът пред теб” и “Голям гальовник” са под псевдоним Емил Ажар.
“Днес човек вече няма нужда от причини да живее, всички живеят ей така, за едното нищо.”
“…. то, щастието, е известно най-вече със своята липса… Не държа обаче да съм щастлив, животът е за предпочитане.“
“Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен ми се е случвало. На теб също. Как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, като умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го от глава до пети в качества, затваряш очи, за да го видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен, ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална, ако започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш, ако е невежа, ти пък знаеш за двама, ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма много склонност към това, си казваш, че това не е най-важното. И продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпват скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама. Това е.”
“Човек не бива да отглежда мъката си, в това е всичко.”
“- Ами на шейсет, когато остарея? Какво ще стане?
– Искаш да кажеш коремът, гърдите, задникът, тия неща ли?
– Ами да. Страх да те хване, не е ли така?
– Не е така.
– Как не е така? А когато стана стара чанта?
– Няма стари чанти, това са истории без любов.”
“Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата.”
“Смисълът на живота има вкус на устни. Там се раждам. И съм оттам.”