Добро утро, Хора с големи сърца!
Благодаря на всеки, който се присъедини към моята ФБ група и на всеки, който я сподели! Ако трябва да съм напълно честен – разплакахте ме от изненада и щастие…
Днес искам да ви разкажа малко повече за себе си. Колкото и да ми е трудно това, чуствам се длъжен да споделя живота си с вас, защото вие сте тези, които ще ми подарите ключ за надежда, с който да продължа своя път без ограниченията и без влошаване на болестта.
Не познавам биологичните си родители, но имах прекрасни осиновители – майка и татко, които ме отгледаха с много търпение и любов. Когато бях диагностициран далечната 1996 година, те отново бяха до мен и безрезервно ме подкрепяха. Въпреки техните тревоги за моето бъдеще, успях да ги направя щастливи, да споделя синовната си обич и със своята сватба през месец юли 2010 година. За огромно мое съжаление, радостта ми бе помрачена няколко месеца по-късно – татко почина внезапно януари 2011-та година. С майка и съпругата ми се справяхме постепенно с тази мъка. Но… 2016-та година, в един обикновен ден, майка излезе до магазина на обед и повече никога не се върна… Издирвахме я месеци наред безуспешно. Бях ограбен за втори път…
Целият този кошмарен сън се отрази негативно във всеки един аспект от живота ми и година по-късно се разделих със съпругата си. Останах сам. Сам с мъката си и с котето си. Бях на ръба, не знаех как да продължа, не виждах смисъл. Бях робот – ходех на работа в ключарското ателие всеки ден, прибирах се, за да нахраня котето и пиех, за да заспя.
Това бе моето ежедневие, докато не срещнах един Човек – Здравка Цветарска. Жена на моята възраст, с моята диагноза. Жена, посветила се на каузата да помага на хората с множествена склероза. Нейният пример, нейният заряд така ме докосна, че осъзнах нещо много важно – не съм сам и мога да помогна на десетки други „колеги“ по съдба, които тепърва минават по моя път на страх, отричане, отрицание и приемане на диагнозата. Взех се в ръце и си обещах, че докато мога, ще бъда полезен на хората от нашата общност в България. Участвах всеки път в инициативи, които допринасяха да бъде информирано обществото в Родината ни за тази болест, да стане по-съпричастно и да ни приеме с ограниченията, които са част от тази диагноза.
Така се стигна и до участието ми в сериала „Откраднат живот“, продуциран от Евтим Милошев. Имах уникалната възможност да „играя“ себе си в епизода, който вчера споделих с всички вас. Благодаря за оказаното доверие на целия екип
Подарявам ви символичен ключ за надежда с тази снимка от сериала и ви пожелавам прекрасна седмица – носете вярата в себе си и не губете своята надежда!
В следващото видео имах възможността да разкажа за себе си и диагнозата си. Това беше преди 3 години, тогава все още бях в задоволително състояние, за разлика от днес… От сърце искам да благодаря за възможността да разкажа пред Владимир Карамазов и българското общество какво е множествена склероза, как всъщност живеят хората с тази диагноза и най-вече това, че не сме пораженци! Поне аз не се смятам за такъв и никога няма да бъда.
.
Към днешна дата, от 100-те хиляди лева, необходими за моето лечение, с вашата безценна подкрепа, съм събрал 6,734.97 лв.
#ключЗаНадежда
ДАРИТЕЛСКА БАНКОВА СМЕТКА:
IBAN: BG40UNCR70001525337736
BIC: UNCRBGSF
Уникредит Булбанк
Титуляр: Максим Стефанов Станчев / Maksim Stefanov Stanchev
Основание: дарение
Revolut: @maxsi
PayPal: maksimstanchev@gmal.com
БЛАГОДАРЯ НА ВСЕКИ ЕДИН, КОЙТО ЩЕ ОТДЕЛИ ОТ ВРЕМЕТО И РЕСУРСИТЕ СИ, ЗА ДА ПОДКРЕПИ МОЯТА КАМПАНИЯ!
Следва офертата от клиниката в Москва за моето лечение, което е насрочено за 09.10.2023 г., както и епикриза от един от последните ми престои в болница, поради влошаване. Благодаря на всеки, който застава до мен!
