Сградата е желана от множество предприемачи, тъй като е с отлична локация, в самия център. Според запознати обаче общината може да я превърне в музей. През 1931 г. генерал Фьодор Трейман прави собствена болница на ул. „Христо Караминков“ в близост до Паметника на обесените, която по-късно е национализирана и предадена на местния тубдиспансер.
В наше време наследниците на родения в Рига белогвардейски генерал се отказват от имота, с което изпълняват волята на своя дядо, който е бил категоричен, че в него трябва да се лекуват хора и да бъде болница. След 10.ХI.1989 г. те не предявяват искания за връщане на болницата, като изявяват желание пред Търновската община тя да носи името на дядо им. Това става през 1998 г. с решение №803 на Общинския съвет на старата столица.
Тубдиспансерът обаче закъсва финансово, а кметството се оказва един от най-големите му кредитори. Заради невърнат заем от над половин милион сградата става изцяло общинска. В част от нея днес е настанена местната данъчна служба, за която досега общината плащаше наеми. Няколко хотелски вериги се натискат за имота, който е един от малкото със собствен паркинг, разбра „Борба“. От кметството заявяват, че засега не се обсъжда продажба, но при подходяща оферта и решение на Общинския съвет тя би могла да стане факт.
Самият ген. Д-р Трейман има нерадостна съдба. След разгрома на Бялата армия заедно с корпуса на ген. Кутепов той идва във Велико Търново. Д-р Трейман постъпва в трудовите войски на Стамболийски и организира техните медицински служби. През 1931 г. открива частна болница, а на 1 септември 1937 г. санаториум за гръдоболни на Света гора край Велико Търново. След 9.ІХ.1944 г. д-р Трейман е арестуван от пристигналите органи на НКВД и по време на разпитите се самоубива. Днес неговите наследници живеят в София, Габрово и Плевен.
