Нечувана гавра с паметта на над 3,120 български войници, загинали в боевете на Каймакчалан през 1916 по време на Първата световна война, сътвори македонският журналист Миленко Неделковски.
В късните часове на 22 септември – Денят на независимостта на България, той публикува в своя профил във Facebook снимки, на които се вижда как заедно с още няколко мъже разбива с чук поставена от българска страна паметна плоча. Плочата бе поставена от български военнослужещи в знак на признателност към паметта на загиналите войници.
Грозната му акция идва само ден, след като Българската армия се поклони пред паметта на героите от Каймакчаланската епопея по време на Първата световна война. На 21 септември беше отслужена заупокойна молитва, поднесени бяха военни почести, като в церемонията участваше и гвардейски взвод.
“В навечерието на годишнината спонтанно се роди идеята на мястото на битката да се постави паметен знак на признателност и дълбок поклон пред подвига на героите, които преди 100 години, с цената на всичко, са бранили върха и Родината”, каза тогава бр. ген. Явор Матеев и продължи: “Всички от бригадата сме горди и изпитваме чувство на удовлетворение, че го направихме – на мястото на “българската Голгота” да има един знак, който да напомня за героизма на българския войник”.
Боевете при Каймакчалан са част от Солунския фронт през Първата световна война, проведени през септември-октомври 1916 г. и са най-масовото високопланинско сражение по време на войната.
Бойните действия се развиват на над 2,500 м надморска височина (най-високата в историята) и в тях са ангажирани части на Дринската и Дунавската дивизии на сръбската армия и 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски, 43-ти, 55-ти, 56-ти и 58-ми пехотни полкове, от българска страна. Те удържат върха 47 дни, срещу една плътна сръбска дивизия в съотношение 1 към 18.
Близо 3,120 български войни намират смъртта си на връх Каймакчалан, наричан в българската военна история и като “малката Шипка”. Сърбите губят над 5,500 души, което според военните историци се дължи на българската артилерия.
Общо над 8,000 православни християни са оставили костите си по чукарите на Каймакчалан.
На върха, познат още като връх Пророк Илия, през 1921 г. има изградена малка сръбска църква. Има и костница, в която на едно място са положени костите на загиналите и от двете страни.
