Рано или късно на всеки човек се налага да търси работа. Мнозинството от хората започват това търсене с Jobs.bg. А когато се търси работа във Велико Търново всеки знае, че поне в началото се предлага по-ниска заплата. Но в този момент се появява привлекателната обява на Хлебозавод Велико Търново от 29.12.2016 г. Обещавана заплата е от 700 до 1,200 лв., а условията изглеждат чудесни. Малко са тези, които преди да кандидатстват се замислят защо се търсят хора, които да обслужват толкова много машини и какво е станало с предишните. Защо са напуснали?
На първо място Хлебозавод Велико Търново не осигурява нормални хигиенни условия на труд. Служителите не само трябва да работят в мръсотия, но и заобиколени от плъхове, които не е редно да обитават помещения, в които се произвежда хляб. Ръководството е взело нужните мерки и в Хлебозавода са приютени и котки, които отговарят за борбата с вредителите, но не успяват да се справят с тях.
Отношението на управата към служителите също не е похвално. Явно, когато се сключва договор самото ръководство не го чете, тъй като чл. 2, ал. 2 гласи: „Работодателят е длъжен да пази достойнството на Работника по време на изпълнение на настоящия трудов договор“. Противно на това управата си позволява да крещи и обижда. Г-н управителят Александър Шеврикуко дори си е позволявал да псува служители на майка.
Работното време е 8 часа, но само на хартия. В повечето случаи се работи по 14-15 часа. Ръководството твърди, че плаща извънредния труд, но служителите не са виждали такива пари. Осигурени са на минимална работна заплата, а реалното възнаграждение е два или три пъти по-високо.
В момента се търсят нови служители, защото старите са напуснали, а Хлебозаводът е пълен с хора от Дебелец работещи без трудов договор. Причината за това са неизплатени заплати и арогантното отношение към работещите.
След разговор с петима бивши работници е установено, че фирмата им дължи общо 5200 като за всеки сумата е различна – започва от 300 лв. и достига до 1800 лв. Последни заплати не са изплащани и на служители, които са напуснали фирмата преди да я застигне финансовата криза от последните 6-7 месеца.
Всеки напуснал минава през трудната процедура да дава молба след молба за напускане, докато управителят реши да и даде входящ номер вместо да я хвърли в кошчето за боклук; да търпи убеждения да остане и заплахи за дисциплинарно уволнение; ако си получи трудовата книжка е цяло щастие, а ако му изплатят и някаква скромна част от изработените пари е чудо. На каква помощ може да се разчита в града – на никаква. Директорката на Инспекцията по труда отказва съдействие, адвокатите щом чуят името на фирмата отказват да водят дела, а медиите си затварят очите за това, което става.
