Майка и син майсторят царски чаши и чинии на Самоводската чаршия във Велико Търново. Нина Нешева и синът ѝ Димитър са сред малцината грънчари у нас, които са се специализирали в правенето на т. нар. царска или сграфитокерамика.
Любовта на Нина към глината не е случайна и датира още от ученическите ѝ години. „Запали ме учителката по рисуване”, разказва майсторката. След завършване на образованието си Нина кандидатства за елитното Художествено училище по приложни изкуства в Троян. Тя е една от 26-те приети от над 600 кандидати от цялата страна.
По време на своето петгодишно обучение Нина няколко пъти посещава Велико Търново и е очарована от неговата прелест и витаещия зад всеки ъгъл дъх на историята. Още тогава тя си дава обещание, че един ден ще се върне да живее и работи в старата столица. Според тогавашните правила след завършването на образованието си грънчарката трябвало да бъде разпределена на регионален принцип в завода за керамика в Троян. Тя обаче успява да се измъкне.
„Постъпих в радиозавода във Велико Търново, където работих 2 години”, разказва Нина. След това се явява на конкурс за овакантеното грънчарско място на Самоводската чаршия. Печели го и оттогава вече 24 години неизменно е там, в малкото дюкянче на чаршията, в царството на сграфитокерамиката. Самата Нина признава, че предпочела този тип керамика, тъй като за разлика от троянската, която е еднотипна и по-строга, царската ѝ давала най-голяма свобода на въображението и възможности за интерпретация на мотивите. И действително сюжетите, мотивите и орнаментите върху чашите, чиниите и подносите на Нина привидно са еднакви, но в същото време всеки от тях е индивидуален.
Грънчарката разказва, че сграфитокерамиката е била разпространена през Втората българска държава сред владетелите и висшата българска аристокрация. Използвала се е както за трапезата, така и за украса на стените в дворците. След падането на България под османско иго царската керамика изчезва. Едва при разкопките на крепостта Царевец през 70-те години на ХХ век археолозите откриват множество чирепи – останки от натрошени чаши и чинии от царската керамика. По тях тя се ориентира за цветовете, нюансите, мотивите и орнаментите, които са се използвали преди 800 години от тогавашните грънчари. Основните орнаменти са растителните, а от животинските широко разпространени са пилетата. Най-често използваните цветове са зеленото, кафявото и жълтото. За изработката на своите предмети Нина използва червената троянска глина заради пластичните ѝ свойства. Грънчарката признава, че на ден през дюкянчето ѝ минават стотици туристи. Купуват обаче предимно чужденците. И причината за това не е в цената, тъй като предметите, които Нина Нешева продава, са дори прекалено евтини за ръчно изработени занаятчийски произведения. А керамиката на майстор Нина определено си струва парите заради своята уникалност, красота и самобитност.
Това, което най-много радва Нина Нешева е че от 5-6 години редом до нея в занаятчийската работилница е и синът ѝ Димитър. Младият мъж е наследил от майка си любовта към грънците и още от детска възраст помага в работата.
Сграфито е техника за украса на глинени съдове. При нея съдът първо се покрива с бяла глина, върху която се нанасят желаните орнаменти, и след това се изпича на 850 градуса Целзий. След изпичането се покрива с прозрачни и цветни глазури и повторно се пече, но на по-висока температура – 1,100 градуса Целзий.
Сграфитокерамиката е пренесена през ХI век от византийската столица Константинопол, но в нея се виждат влияния и от Персия, и от българската Преславска школа. През ХII-ХIV век тя е била широко използвана като сервиз за трапезата на българската аристокрация. Освен в Търново останки от нея са открити и в Мелник, където през XIII век е управлявал деспот Алексий Слав.
Нина Нешева с горчивина споделя, че през последните години нейният занаят, подобно и на останалите, е застрашен от изчезване заради масово навлезлите китайски фалшификати. А цените на нейните керамични предмети не са никак високи и са по джоба не само на чужденците, но и на нашенците. За 20-ина лева човек мое да си тръгне от грънчарската работилница с уникална и неповторима чиния или друг съд, от каквито навремето са се хранели царете от династията на Асеневци или Шишмановци.
