Навършват се 31 години от атентата на гара Буново. Това е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. На 9 март 1985 г. избухва бомба във вагона за майки с деца на влака Бургас – София.
Същия ден бомба се взривява в кафе-сладкарницата на хотел „Сливен” в Сливен.
Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.
Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва на гарата, а не в тунела, където е било планирано.
В атентата загиват 7 души – 3 деца и 4 жени. Сред жертвите са глухонеми деца, прибиращи се вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца.
Широко разпространено е мнението, че атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България, въпреки че тя е създадена няколко месеца по-късно. Мотивът на извършителите са действията на комунистическия режим, които са обединени под циничното понятие „Възродителен процес”.
На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата: Емин Мехмедали, Абдула Чакър и Саафет Реджеб, няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремирани. Емин Мехмедали и Абдула Чакър, са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години.
Осъдени за помагачество са: на 6 години затвор – Сабри Мехмедали, брат на първия терорист (лежи 2 г., след което е амнистиран от Желю Желев и освободен през 1990 г.), на 2 години затвор Никола Николов, на по 1 година затвор Севда Латинова и Милко Вълканов. Терористите стават обект на сделка с Турция и са разменени.
