Тараклийският държавен университет в Молдова отдавна е неофициален филиал на Великотърновския – защо да късаме с традицията.
Идеята Тараклийският държавен университет в Молдова да стане филиал на Русенския университет “Ангел Кънчев” буди недоумение със своята нелогичност. Заплашва да прекъсне една традиция на дългогодишно партньорство и методологическа помощ между висшето училище на българската диаспора и Великотърновския университет. Ние сме в тясно сътрудничество с молдовския вуз още от създаването на този университет и работим, без да е официализирано като филиал, много активно с българската общност. Имаме история, настояще, а надявам се, и бъдеще.
Всяка година наши преподаватели са там и техни – във Велико Търново. И в момента двама колеги са лектори в Тараклия. 200 са студентите в Тараклийския университет, основно бесарабски българи, и от тях една четвърт ежегодно се обучават във Велико Търново. Някои продължават с докторски програми и като магистри, разбира се, българската държава им дава тази възможност. Ние им помагаме с програмите за обучение, с учебници по български език, с хиляди томове литература. Приемаме техни възпитаници, студенти и преподаватели на курсове за квалификация. А сега с Департамента за преквалификация на учители взаимодействието е още по-активно. Ние постоянно сме там от 2004 г.
Поемаме и допълнителни ангажименти, независимо от държавната поръчка, защото си заслужава да инвестираме в такива студенти и преподаватели, учители и директори в училищата и детските градини.
Тези жестове са плод на целенасочена политика на университета в Търново към българските общности зад граница. Тези отношения не са облечени в законова форма, но така или иначе те са наш филиал. Интерес има и от българската там общност да работи именно с Великотърновския университет. Създадени са едни нормални, човешки контакти, които са винаги в основата на служебните и не разбирам защо трябва да се прекъсват и да се прехвърлят в друга посока.
Освен това Русенският университет не може да предложи спектъра хуманитарни специалности, които може да предложи ВТУ.
Помислили сме и за бъдещето – във ВТУ осъществяваме иновативен проект за видеонаблюдение, сигурност и дистанционно обучение със софтуер на три езика, който е свързан с частна инвестиция. Идеята е българските ни общности зад граница да могат дистанционно да получат образование в роден университет. Така студентите с български произход в Молдова и Тараклийския университет ще могат да получат и друга европейска диплома от наш университет. Ако държавата ни подкрепи, няма нужда да доказваме, че Тараклийският държавен университет трябва да бъде филиал именно на ВТУ. Трябвало е да стане много отдавна и сега той нямаше да има тези проблеми, защото не може да бъде акредитиран.
Никой не печели от противопоставяне на университети, защото никой не печели от това да се изкарва по българин от другия. Всички сме зад една кауза, нека помислим как тя би работила най-добре.
Сега този филиал много бързо трябва да се направи от българската държава, защото тези деца, ако не учат в акредитиран вуз, ще отидат в чужди университети. Ще заминат за Кишинев или на други места, ще се обучават на друг език, ще загубят връзката със своята общност в Тараклия. Това ще доведе до обезлюдяване и на тази територия от българи, а ние трябва да милеем за сънародниците си там.
