Възрастните обичат цифрите….
Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото.
Никога не ви казват: „Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?“
Те ви питат: „На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?“
Едва тогава смятат, че вече го познават.
Ако кажете на възрастните: „Видях една хубава къща, построена от розови тухли,
със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…“, те не могат да си представят тая къща.
Трябва да им кажете: „Видях една къща, която струва сто хиляди франка.“
Тогава те възкликват: „Колко хубаво!“
Така, ако им кажете: „Доказателството, че малкият принц е съществувал, е това, че той беше очарователен, че се смееше и че искаше една овца. Когато някой иска една овца, това е доказателство, че съществува“ — те ще свият рамене и ще се отнесат с вас като с дете.
Но ако им кажете: „Планетата, от която дойде той, е астероидът Б 612“ — тогава те ще се убедят и ще ви оставят на мира с въпросите си.
Те са такива. Не бива да им се сърдим. Децата трябва да бъдат много снизходителни към възрастните.
Из „Малкият принц“, Антоан дьо Сент Екзюпери.
