Искрена любов и безпределна обич се бяха настанили трайно в душата на големия български творец Евтим Евтимов. Въпреки, че щедро ги раздаваше на хората, те никога не свършиха. Там те си останаха до края на неговия лиричен живот.
От поезията му щедро се лееше вино и любов, мирис на трева и песен на щурец. Изсипваха се звездопади и се извисяваха камбанарии. Шумеше море и шепнеше вятър. Блестяха с еднакво неповторима прелест нощната луна и полската роса. А за нея – за Любовта, той бе готов дори да влезе в Ада.
„Нека не пресъхва перото на поета.
По пътя творчески и земен
другар да са успеха и късмета.”
Това му пожелах аз, при една от прекрасните срещи с него.
А днес казвам само – ПОКЛОН! ЩЕ ТЕ ПОМНЯ СЪС СТИХ И ПЕСЕН.
Автор: Иваничка Колева