Начало Новини Изкуство Нищонеслучващото се …

Нищонеслучващото се …

552

Гледах очуканите, ръждясващи винкели на остъклените тераси. Тази малка сиромашка хитрост, да си затвориш единствената тераса, да й сложиш стъкла и перденца, да я превърнеш в аквариум, да усвоиш още метър-два, да прибавиш още една стая към панелката, да изнесеш там печката, стария котлон, чушкопека, да засадиш в правоъгълни пластмасови саксии копър, магданоз, лук, дори корен домати, да я превърнеш в кухня и зимна градина едновременно. Да пържиш надвечер чушки в тази витрина на мизерния ти живот или да пушиш по потник в необяснимата тъга на късните нощи.“ ….

„… Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава, не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо освен животът, в цялата му пълнота.

„На другия ден след Апокалипсиса няма да има никакви вестници. Каква ирония! Най-голямото събитие в историята няма да бъде отразено.“

Из „Физика на тъгата“ – Георги Господинов