Начало Новини История Паметник на българския хан Алцѐк в Италия

Паметник на българския хан Алцѐк в Италия

1850

Скулптурата на хан Алцѐк – петият син на хан Кубрат и брат на хан Аспарух, ще се извисява в италиянския град Челе ди Булгария /Celle di Bulgheria/ с население от 1,934 потомци на алцековите прабългари (към 2011 г.).

Родолюбиви млади българи събират средства, за да довършат статуята, която ще напомня за общите корени на българския и италианския народ.

Идеята за създаване на паметник на хан Алцѐк идва след като екипът на Трежър – организация, която се занимава с исторически възстановки се запознава с историка проф. Дамян Попхристов. Той им разказва за едно от своите изследователски пътувания в град Челе ди Булгария в Италия.

Ивелин Михайлов: “Носил си българска пръст в едно кофчеже и им го подарил. Те се разплакали от умиление и тогава разказали, че те са наследници на хан Алцѐк – това е един от братята на хан Аспарух, и цял живот са се чувствали българи. В цялата провинция се знае – тя планината се казва България.”

Организаторите на инициативата се впечатляват и решават да направят статуя на българския хан. Те се свързват с историка Александър Въчков, който става консултант на проекта.

Монте Булгерия, 1,225 m
Монте Булгария, 1,225 m

Ивелин Михайлов: “Какво е било ханското облекло, каква е била прическата, оръжията – по какъв начин са го носили и той ни направи пълна възстановка на всеки един детайл от неговото облекло.”

Дишко Дишков – скулптор: “Работим съвместно – той ми праща материали от епохата, за да знаем как трябва да изглежда всеки един детайл, за да бъдем достоверни.”

За довършване, транспорт и монтаж на скулптурата са нужни още 38,000 лв., но екипът не се съмнява, че ще има родолюбиви българи, които ще се включат в инициативата.

Ивелин Михайлов – организатор: “Такива инициативи като тази – те събуждат нашия дух и нашата гордост. Карат хората, децата, млади и възрастни да се гордеят, да се борят, да имат обща идея.”

В знак на признателност кметът на град Челе ди Булгария – Джино Марота ще преименува площад на името на Алцѐк.

Следва видео репортаж на различна тема, но с достатъчно кадри от града и неговите жители.

Кадри от посещението на г-н Райков, българският посланик в Италия, в града от 03.07.2014 г.

Миграцията на пра-българските племена VI-VII в.
Миграцията на пра-българските племена VI-VII в.

Историческите факти: Фредегарий, който в своята хроника описва историята на франките от 584 до 641 г., пише за един български вожд – Алциок, който е прогонен от Панония. Той поискал убежище при краля на франките от династията на Меровингите Дагоберт I.

Една от костниците с част от костите намерени при манастира Св. Флориан
Една от костниците с част от костите намерени при манастира Св. Флориан

Дагоберт отначало приел българите, но след това вероломно заповядал те да бъдат избити в една тъмна нощ. Близо до днешния манастир „Санкт Флориан“, по горното течение на Дунава, в Австрия е открит техния масов гроб – около 6,000 души. От клането оцелели около 700 души, които начело с вожда си Алциок се заселили във Венетската марка при вожда на венетите Валук.

Друг летописец, византийският духовник Теофан Изповедник продължава историята, съобщавайки, че след разпадането на Велика България, част от прабългарите, които били предвождани от най-малкия син на кан Кубрат — Алцѐк, се заселва в земите на Лангобардското кралство. Павел Дякон отделя място в историята си за преселването на прабългарите в областта Беневентум: под предводителството на кан Алцек българите дошли в Италия при краля на лангобардите Гримуалд I (662-667), който прави Алцек гасталд (лангобарска титла за кралски чиновник, управляващ административен окръг (gastaldia или castaldia) с цивилни, мартиални и юридически задължения) и го изпратил при сина си Ромуалд I от Беневенто в Беневентум, където се заселили в Сепино, Бояно и Изерния в регион Молизе.

гробът на хан Алцѐк
гробът на хан Алцѐк

В малкото селце Вичене в района на град Бояно през 1987-1988 г. е открит голям „пра”-български некропол от VII век. 13 от гробовете са на войни, погребани заедно с конете си по азиатския обичай на степните конни народи. В гроб № 33 на един от погребаните са открити и два златни пръстена, единият от които е пръстен на гасталд (гащалд). Пръстените на гасталдите – васали на херцога на Беневенто, са добре проучени и няма съмнение, че погребаният с коня си в гроб № 33 е бил удостоен с тази титла. Това кара италианските археолози да обявят с пълно основание откриването на гроба на самия Алцѐк.

Неговите кости, меч, копие и останките на коня, с който е погребан, са пренесени и експонирани днес в музея на Кампобасо.