Начало Новини Благотворителност Стефан Цонев, който е на хемодиализа, предложи дома си на семейство от...

Стефан Цонев, който е на хемодиализа, предложи дома си на семейство от Хитрино

519

Стефан Цонев от Велико Търново, който е на хемодиализа, предложи временно да подслони останало без дом семейство от с. Хитрино.

На 10 декември част от товарна влакова композиция дерайлира в шуменското село, изтече пропан-бутан, който се възпламени. Последва чудовищен апокалипсис, който заличава около 50 къщи, има загинали и ранени.

Бившият офицер Цонев, както и цяла България, е потресен от трагедията на хората и размера на бедствието.

Стефан разказва защо иска да помогне на пострадало семейство.

“Както си почивах следобед и слушах радиото, чух, че община Велико Търново набира дарения за Хитрино – завивки, чаршафи, храни. Аз да им занеса сега 2 одеяла, какво ще ги стопля? Хрумна ми, защо пък да не им дам имота си в Ново село, да помогна на едно бедстващо семейство”, обясни полковникът от резерва. Свързва се със зам.-кмета на Търново проф. Георги Камарашев, който координира доставянето на помощите за Хитрино, оставя му телефона си и пълно описание на имота. Чака младо семейство, може и с детенце, което да приюти безвъзмездно и за колкото време е нужно.

“Аз хората не ги деля на българи и турци, нито на мюсюлмани и християни, за мен всички са равни”, каза Стефан. Той израснал в Ново село и най-добрите му приятели от детството са турци. “Не сме били врагове, напротив, те са много добри и трудолюбиви, честни хора”, обяснява инвалидът.

В селото прегърнали идеята му да приемат нови хора, но 3 месеца по-късно никой не е проявил интерес. “Никой не ми се обади, очаквах с най-добри чувства да дам имота, да се ползва”, казва Стефан.

Къщата е строена през 30-те години от баща му и дядо му и разполага с всички условия за нормален живот на едно семейство. “Двуетажна е, обзаведена, с ПВЦ дограми, с голяма дневна, печка, 3 спални, лятна кухня с камина, барбекю в двора, пещ, зеленчукова градинка и стопански постройки, в които могат да си гледат кравичка, прасенце, кокошки и зайци”, разказа Стефан. Допълни, че в плевнята имало сено за около месец, а край къщата – ливада, на която можело да си пасат животни.

Освен това домът е на единствената улица в Ново село с мръсен канал. Градили го сами преди години и така спокойно можело да се ползва пералня и вътрешна баня и тоалетна.

“И като чух пък, че в Хитрино изобщо нямало канализация, си казах: “Ето това е едно голямо богатство”, обясни Стефан тогава.

“Стопанисвал съм го добре, тъй като родителите ми починаха рано, сега има цветя. Мило ми е, исках да дам къщата на добри хора, да живеят нормално”, продължава с разочарование 64-годишният мъж. Той не спира да се интересува какво се случва с разрушеното село.

“Обещаваха им, че до пролетта там ще бъдат готови къщите, но вече за Хитрино не се говори. Някои получиха по нещичко, но други продължават да се надяват. Мисля си, че още доста време ще си поживеят във фургоните”, анализира Стефан.

Като военен той е преживявал суровите условия и е участвал в спасителни операции. “Службата си започнах в свързочен полк в Нова Загора – 7-8 месеца живот при полеви условия. В гората, разгърнали сме свързочни средства, нищета, студ. Много пъти съм спал в мокри палатки, с мокри дюшеци. Знам какво е да жвакаш в калта.

По 2 чифта чепици сме изхвърляли през годината. Налагало се е да помагам на хора – и в наводнения, и в пожари. Преподавах в сержантското училище в Горна Оряховица, а по-късно ме преместиха в Белене. И там сме имали спасителни операции”, връща се назад бившият офицер.

Той и до днес смята, че причината за инцидента в Хитрино трябва да се търси не само в двамата машинисти и високата скорост на влака.

“Кой да поддържа старата линия – няма транспортни и строителни войски, ликвидирахме ги. А транспортни войски непрекъснато дежуреха по жп линиите навремето, минаваха през час с техните машини”, разказва военният от резерва.

64-годишният мъж от 6 г. е на хемодиализа, но твърди, че се чувства добре, откакто посещава частен диализен център в Търново. Преди 2 г. е включен в листата на чакащите за нов бъбрек.

“Заболяването ми е наследствено и доказано още през 1983 г. – двустранно съхнене на бъбреците, 30 г. си го носих, но през август 2011 г. изведнъж ме срина. Оттогава 3 пъти седмично ми сменят кръвта през апаратите”, разказва Стефан.

Загърбвайки собствената си драма, той е готов да помага. Дори в дома си в Търново е приел на квартира момче от SOS селище. Храни го, дал му завивки, защото нямало пари. Не крие, че дъщеря му имала страхове, че непознати може да потрошат къщата, да направят пакости. Бивши негови колеги пък не спирали да му звънят по телефона и да го поздравяват за идеята.

“Като че ли стана някаква закономерност преди големи християнски празници ние да даваме изкупителни жертви. Значи допускаме някаква грешка, християнска”, заключава Стефан.