През 2016 г. се навършват 160 години от основаването на първите български читалища и началото на читалищното дело в страната. Идеята за читалището като форма за разпространение на знание идва от чужбина (обществени читални), но много скоро придобива специфични, чисто български форми на проявление.
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Шумен и Лом. На 30 януари 1856 г. в Свищов е основано първото читалище в България “Еленка и Кирил Д. Аврамови” от Димитър Начович, Христаки Филчов, Емануил Васкидович и Георги Владикин. Наскоро след това, през пролетта на 1856 г., Сава Доброплодни създава в Шумен второто българско читалище, което днес се нарича НЧ “Добри Войников – 1856”. През същата година е основано и третото читалище в Лом. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
До 1866 г. читалищата са слаби, малко на брой и без значение за нашия духовен живот. Картината значително се променя след откриване на читалището в Цариград. За кратък период от време броят на читалищата по нашите земи надминава цифрата 100. За духът на времето свидетелстват техните имена: “Съгласие”, “Братска обич”, “Просвета”, “Напредък”, “Развитие” и т.н. Читалищната мрежа става все по-гъста и се превръща в една нова сила, която има всички основания да даде мощен тласък на стремежа за образование и усъвършенстване на цял един народ.
Важно е да се знае, че читалищата са първите така наречени народни университети, формирани през 30-те години на миналия век от проф. Асен Златарев. Понятието народни университети е много разпространено в Европейския съюз, където се дава обучение на хората по различни теми от това как да се шият панталони в домашни условия – до обучение по английски език до ниво А 2 или B 2. В народните университети се добива голям кръг от практически знания и умения за квалификация в живота. Читалищата са замислени така, че да имат допълващата образователна функция за неща, които не се изучават в училищата. Пример за това са нашите школи по народни танци, които привличат все повече млади хора, които искат да танцуват и да се запознават с българския автентичен фолклор.
Във В. Търново началото на читалищното дело се поставя тринадесет години по-късно с основаването на НЧ “Надежда” на 8 юни 1869 г. 27 години по-късно, през далечния 28 декември на 1896 г., възниква и Читалище “Искра” – Велико Търново. Началото е поставено от учителите Емануил Петров, Георги Неделчев, Йонко Пенев и Марийка Чукова, които основават Детска библиотека “Искра”, която да обслужва учениците от основното махлянско училище. През първата година тя се ръководи от учителите основатели, които следват една основна цел: да се дават повече знания и култура на учащите деца и юноши в махалата. Георги Неделчев дава идея за по-голяма библиотека, от която да се възползват и възрастните, и се открива втори отдел. Избран е първият ръководен орган в следния състав: председател – Димитър Маринополски, деловодител – Ст. Петров, касиер – Стефан Бъчваров, библиотекар – Марийка Чукова, съветници Георги Неделчев и Христо Цонев.
Читалищната библиотека съществува благодарение на събирания ежемесечен членски внос от махляните. Читалнята се помещава в новопостроената килия на църквата “Св. Марина”. Със започването на Балканските войни 1912 г. и последвалата Първа световна война дейността на библиотеката почти замира и се възобновява 1915 г. с избиране на ново настоятелство. Читалищната библиотека подпомага бедни деца, откривайки трапезарии, участниците във войните и техните семейства. По това време се заражда и идеята за построяването на паметник на убитите във войните и се създава Първата самодейна театрална трупа от младежи, които започват да събират средства чрез своите представления, първоначално изнасяни на поляната, на импровизирана сцена, срещу волни дарения за вход. Сформира се и самодеен оркестър, който организира забави и вечеринки. На 14.08.1919 г. е свикано събрание, на което настоятелството отправя предложение да бъде построен “дом-паметник” в махалата, като в салона се постави паметна плоча на Маринополско махлянско читалище – паметник “Искра”, и се търсят средства за постройка на нова сграда. Читалищното настоятелство организира предметна томбола с дарения от гражданите, взема се заем от Популярната банка, отпускат се средства и от Окръжната постоянна комисия. През ноември 1929 г. е завършен първият етаж на зданието и читалището вече е в собствена сграда. Преместена е библиотеката, изнасят се представления от театралната трупа, сформира се и духов оркестър. Открива се и кино в театралния салон. До 10.01.1942 г. всички служители към читалището работят на доброволни начала. Поради разрастване на библиотечната дейност се назначава библиотекар на заплата на цял работен ден (библиотечният фонд нараства до 3011 тома).
Продължава събирането на средства, за да бъде завършен строежът на сградата. Настоятелството организира младежите, които пеят в черковния хор в група, която коледува, лазарува и посещава именици по домовете, за да получи дарение за читалищната каса. Осигурява се място за сцена и сервизни помещения чрез дарено дворно място от 86 кв.м от Йордан Атанасов и къща от Христо Тереев. Сградата е почти завършена 1942 г. благодарение на дарения и от различни министерства. Финансови средства и мебели са получени и от различни частни лица. Изтеглен е и заем от Популярната банка през 1943 г. На 1.03. 1944 г. читалищната сграда е завършена в първия си етап, като в източната част към нея е прилепена временна сграда за сцена. На първия етаж се намира киносалон с кинокабина, хол и каса. На втория етаж са разположени балкон за киносалона, стаи за персонала и библиотеката. Поради липса на средства за откриване на собствено кино, салонът е отдаден под наем на Никола Дипчиков, който го използва 3-4 г. От 1949 до 1952 г., когато киното става държавно предприятие, читалището само си ползва сградата. Същата година се сформира Народен битов хор към читалището. Успехите на хоровия състав подтикват създаването и на танцов ансамбъл, балетна школа, куклен театър. През 1968 г. се разкрива Детска музикална школа за духови инструменти, 1970 г. в един от салоните се построява малка сцена за детски театър “Стая на детската приказка”, разкрит е и кръжок по битова тъкан.
Днес, 120 години след поставеното начало, читалищни деятели са достойни следовници на своите предци, които са посветили силите си, средствата си, таланта си за запазване автентичността на читалището във времена на оцеляване. Въпреки икономическите трудности читалище “Искра” продължава да съществува и развива богата културно-просветна дейност. Неразделна част от читалищния живот са: ПФА “Искра”, Смесен хор “Кантилена”, ДТС “Искрици”, Вокално студио “Таланти”, Театрален салон “Комедия”, Клуб по български народни танци “Пагане”.
Библиотеката към читалището наброява – 50 013 б.е. и има 1,200 читатели.
На 28.12 2016 г. се навършват 120 години от основаването му и ДА – Велико Търново, с любезното домакинство на РБ “П. Р. Славейков” организираха изложба на 18 ноември с оригинални документи от фонда на читалището.