На този ден се отбелязва годишнината от превземането на Бастилията, което се приема за начало на Френската революция през 1789 година.
Бастилията (от фр. крепост, затвор) е затвор-крепост, която се е издигала върху настоящия Площад Бастилията в Париж. Тя е символ на началото на Френската революция. Била е превзета по време на народното въстание на 14 юли 1789 г., след това е разрушена от дърводелци от предградието Сент Антони на Париж. Построена през 70-те години на 14-я век като част от план за защита на Париж, крепостта е била превърната в политически затвор.
Това е бил един от най-удобните затвори за аристократите, на които кралят се е гневял. Той е изпращал досадниците там чрез кралско писмо за заточване без съд.
Бастилията е била напълно разрушена на 14 юли 1790 година. Камъните от стените ѝ са използвани за построяването на сгради и мостове в околността. Все още могат да се видят останки от нея, изложени на спирката на метрото на площад Бастилията в Париж.
Значението на завземането на Бастилията е било силно преувеличавано от романтиците историци, като Жул Мишле, който е искал да превърне това събитие в символ на създаването на френската република. Всъщност, според текстове от това време (писма на един участник в събитията), превземането на сградата е станало почти без сблъсъци. Около 1000 човека, представляващи група бунтовници, са нахлули в сградата, за да търсят оръжия. Тя е била защитавана само от една шепа хора.
От 31 януари 1879 г., денят 14 юли е национален празник на Франция. Това се смята за символ на раждането на Френската Република. Празникът е повод за много празненства: балове, концерти, заря, президентски речи и военни манифестации.
В наши дни на мястото на Бастилията е разположен площад(Place de la Bastille) и опера със същото име (L’Opеra de la Bastille), в която се помещава Парижката национална опера (Opеra National de Paris). Сградата й е построена по инициатива на бившият френски президент Франсоа Митеран (Francois Mitterrand) и е открита на 13 юли 1989 г., по повод 200-та годишнината от разрушаването на крепостта.
От 14 юли 1795 г. Марсилезата е обявена за френски национален химн. Написана е от Клод Жозеф Роже дьо Лил в нощта на 25 срещу 26 април 1792 г. след обявяване на война на Франция от страна на Австрия. Оригиналното ѝ име е „Марш на рейнската армия“ (Chant de guerre de l’Armée du Rhin).
Тя става сборен сигнал на Френската революция и прозвучава за първи път по улиците на Париж на 30 юли 1792 г., изпята от пристигащи от Марсилия части от френската Национална гвардия, откъдето произлиза и името ѝ. Има такъв успех по времето след Френската революция, че на 14 юли 1795 г. е обявена за национален химн.
Забранена по времето на Империята, тя е преработена от Ектор Берлиоз през 1830 г. и по-късно, през 1879 г., става отново химн на Франция. Утвърждава се като химн на Франция и с конституциите от 1946 г. и 1958 година.
